За книгите с любов – разговор между три съвременни библиотекарки

Много се вълнуваме най-после да споделим този прекрасен разговор, който проведохме с Ивелина, която „вади книгите от килера“ в Библиотека ЛГБТИ+ и Николета, която разгръща магията на забравените книги в Народно читалище "Бачо Киро - 1945" София. Докато простирате прането, пътувате или просто разпускате днес, може да изслушате нашия 30 минутен разговор за вдъхновяващите книги,... Continue Reading →

За Шантал Акерман (For Chantal Akerman) // ая

"Погледай картина, прочети книга, забавлявай се и тръгваме!"Поплаках си, докато писах този текст в края на Месеца на женската история. Знаете ли чувството, когато имате сериозно дълбока връзка с някого, който не знае, че съществувате? Шантал Акерман (1950-2015) е един от хората, с които съм се чувствало най-близко в живота ми, така че искам да ви разкажа... Continue Reading →

Женският празник отвъд време и граници – реч от 8ми март, 1971г.

От семейни архиви изниква тази изключително любопитна реч на Златка Михайлова, председател на Комисията по проблемите на работещите жени към ОК, изнесена в град Силистра по повод 8ми март преди 50 години, когато в един дъх се е говорило за постиженията на жените и за борбата срещу войните, за развитието на технологиите и дори за... Continue Reading →

Феминизмът е за всички // бел хукс

[Това са първите три глави от текста, въведението е преведено за КРЪЖОК: дискусионен клуб за литература и равенство]Източник: https://bibliotekazasvobodnakultura.tumblr.com/post/173007231739/феминизмът-е-за-всички-бел-хукс Феминизмът е за всички: страстни политики ВЪВЕДЕНИЕ  Приближи се до феминизма Където и да отида, гордо казвам на хората, които искат да знаят коя съм и с какво се занимавам, че съм писател, феминистки теоретик и... Continue Reading →

Интервю: Наталия Цекова за “Назови ме с моето име” и театъра, който лекува

В първото ни интервю досега, актрисата Наталия Цекова разказва на Дари от Феминистка библиотека за постановката "Назови ме с моето име". Тя ни споделя за своята работа в театъра, за неговата роля в нашето общество и за тежките истории, които имаме нужда да чуваме и да разказваме.Не изпускайте следващите изпълнения на спектакъла на 26.02 от... Continue Reading →

Матриархални общества и парадигмата на дара // Хайде Гьотнер-Абендрот

Източник: http://www.gift-economy.com/womenand/womenand_matriarchal.htmlот Heide Goettner-Abendroth в превод на О.П. Снимка на корицата: Alex Saurel Майчината грижа като етичен принцип Степента на развитие на обществото се отразява най-ясно в свободата на жените и степента, до която те са свободни да се изразяват творчески. Начинът, по който живеем днес, като членове на общество, е повлиян от мироглед и... Continue Reading →

Борбата за Лийбиг34: насилственото изселване на самоорганизирано убежище за жени и куиър хора в Берлин

Полицаи от осем щата в Германия, включително специални отряди, се отправиха към окупираната сграда на улица Лийбигщрасе 34, позната като Лийбиг34, в Берлин, в петък 9ти откомври, за насилственото изселване на жителите ѝ.  Стотици протестиращи се събраха пред сградата, за да блокират масовото изселване, според Дойче Веле. Полицаите спряха вабн пред сградата и се опитаха... Continue Reading →

Радикалната Етел Манин

"Звездите са гъсти като цветяв долините на юли;прекрасна вечер за убийствопрелитаща през небето." - Етел Манин, от "Песен на бомбардировчика". Испания, 1936г.На 6-ти октомври 1900 г. в Лондон се ражда Етел Едит Манин, писателка, журналистка, анти-империалистка, толстоистка анархистка, антифашистка, антисталинистка и радикална феминистка.Още в училище, Етел пише есе, насърчаващо анти-патриотични и анти-монархистки идеи. Заради есето... Continue Reading →

Непокорната Ема Голдман // Мартин Дамянов

https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/nepokornata-ema-goldman-koyato-ne-ostavi-sveta-na-mira/ Ема Голдман е родена през 1869 г. в Ковно, Руската империя (днешен Каунас, Литва) и е първото дете от втория брак на майка й с мъж, който отчаяно иска син. Баща й е насилник и често бие Ема, която смята, че е „най-непокорната“ от децата, а майка й не го спира. Момичето намира утеха в... Continue Reading →

Да не мислим за българския “разум” като за мързелив // Милена Кирова

Част 6 от серията "Aх, този gender! Пет мнения за една дума"Източник: http://cwsp.bg/upload/docs/1_altera1_idei.pdf Да не мислим за българския “разум” като за мързелив Терминът gender навлезе в българската хуманитаристика заедно с колебанията на възможността да бъде преведен. Социоложките започнаха с тромавичката дума социопол (или фразата социален пол) и постепенно към края на 90-те започнаха да използват... Continue Reading →

Website Built with WordPress.com.

Up ↑

Create your website with WordPress.com
Get started