Кой се страхува от понятието “джендър”? // Вероника Азарова

Част 2 от серията “Aх, този gender! Пет мнения за една дума”
Източник: http://cwsp.bg/upload/docs/1_altera1_idei.pdf

Списание АЛТЕРА Брой 1, февруари 2005

Често се случва да защитавам въвеждането на термина “джендър”, след като произнасянето му е подразнило нечий пуристки слух.

Въвеждането на “български” еквивалент е твърде комично поне по две причини:

Първо – не бихме могли да консервираме езика, с всичките му чуждици като “компютър” и “бизнес” например. Знаем докъде е довел експериментът “драсни-пални клечица”. Тук се срещаме и с един абсурд – “чуждата” дума “джендър” вече съществува, докато умотворения като “социопол” например не съществуват никъде, с други думи те са не по-малко “чужди” за българския език. Нещо повече – съставката “социо” да не е случайно “чисто българска”?

И второ – “джендърът” е явление сложно (както ще се убедите и от последващия текст), и нека вместо да създаваме сложна дума, да си признаем, че в българския език просто няма такава, а я няма, защото го няма, или го нямаше доскоро, “този” начин на мислене.

Терминът “джендър” (англ. gender) идва от гръцката и латинската граматика, и за да бъде разбран смисълът му, добре е да се върнем към неговата етимология.

Латинският и гръцкият език класифицират съществителните имена в три категории – мъжки, женски и неутрален род. В множество случаи тази класификация се основава на биологическия пол, което я прави да изглежда на пръв поглед безпроблемна и “естествена”, макар да не е толкова очевидно какво налага твърде интензивното й белязване по този признак. Често обаче и двете системи – на мъжки и на женски род, далече надхвърлят признака на биологическия пол. “Полова” принадлежност бива приписана на множество предмети, които ни най-малко не притежават полови характеристики. Същото важи и за българския език – масата (ж.р.) и столът (м.р.) ни най-малко не са символи на женственост и мъжественост, поне за повечето хора.

Несъответствието между биологическия пол и пола като социален конструкт е онова, което създава необходимостта от въвеждане на отделна категория “джендър”. Единият аспект на джендърната система е класификация, която проектира социалните значения на “мъжко” и “женско” върху неодушевения свят, като вменява идеологията на половите роли и половите идентичности на самия език. Другият аспект представлява сбора от белези, които формират система от метазнаци. Джендърната схема бива усвоена от най-ранна възраст и без усилие бива включвана в акта на ежедневната реч, като служи за условие за “влизане в правилния език”. Това е един от ярките и ефективни начини за социализация на индивида в джендърната идеология на дадено общество.

Компонентите на джендърната парадигма включват “пол” и “джендър”. Полът обикновено се отнася до биологични характеристики “…хромозоми, външни полови органи, гонади, вътрешен полов апарат, хормонална схема, вторични полови белези, и дори структура на мозъка”. В понятието “пол” също така се включват и традиционните психологически характеристики, приписвани на мъжете и на жените.

“Джендърът” бива дефиниран като психологическа, социална и културна принадлежност към мъжкия или женския пол. Джендърът е социален конструкт и система от значения, включващи джендърната идентичност, както личностна, така и социална. С други думи азът едновременно като индивидуалност и като културен феномен. Джендърната идентичност бива дефинирана като “…еднаквост, единство и постоянство на индивида като мъж или жена (или амбивалентно), особено в проявленията си на самоосъзнаване и поведение. С думи прости – възможно е човек да бъде биологически мъж, но неговото самоосъзнаване и поведение, ще рече – неговият джендър, да бъде женски.

Антрополгическите и социоисторически изследвания доказват необходимостта от предвиждане на трети или повече джендърни идентичности. За тази възможност говори сексологът Магнус Хиршфелд в редица изследвания още в началото на ХХ век. Случаи на ”трети джендър” имаме при хийрите в Индия, бердачите в Южна Америка, “заклетите девственици” в Албания – все случаи на мъже или жени, в чието поведение и социална роля са “смесени” и “мъжки”, и “женски” характеристики. Често евнусите и “старите моми” също биват разглеждани като представители на трети пол – първите, защото не са нито мъже, нито жени, а вторите, защото по възраст не могат да се причислят към девойките, а поради своето “девство” не са “жени” в общоприетия смисъл.

И така, читателю, джендъра избираш ти!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

WordPress.com.

Up ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d bloggers like this: