Родът е регулираща фикция // Корнелия Славова

Част 4 от серията “Aх, този gender! Пет мнения за една дума”
Източник: http://cwsp.bg/upload/docs/1_altera1_idei.pdf

Родът е регулираща фикция

“Gender!”- тази толкова дестабилизирана и дестабилизираща хуманитарното мислене категория отново е в криза. Дуализмът между категориите“пол” – “род” доведе не само до противопоставяне на две тенденции в женската политика (за различие или за равенство между двата пола), но и до разбягване и роене на значенията на “рода” – като социална конструкция, като метаинституция, като мрежа от властови отношения или сложна “технология”, която определя субекта. От края на 80-те години опростителското противопоставяне и разделеност на “пола” и “рода” бе подложено на критика поради връзката с тялото, което носи и усложнява значенията на женския/мъжкия род. Така дискурсивността на “рода” внесе нестабилност и във фиксирането на категорията “пол”, както и в естествеността на делението “мъжко”/”женско”. Към вече сложните отношения между категориите “пол”, “род” и “тяло” се прибави и връзката с езика – една от многото регулаторни норми, които материализират, стабилизират и фиксират тялото. Според Рози Брайдоти “родът” е “регулираща фикция” или “вид разказ” за онези норми в културата и обществото, които ни дефинират. Явно “родът” не може да се мисли самостойно и разделно от полово маркираното тяло, което носи разказа, нито от езика, който го изговаря, или пък от по-общите параметри на “другостта”… 5

Днес “родът” е многозначна и променяща се категория, като в повечето случаи значенията й се разкриват непряко чрез останалите термини, около които тя кръжи и плете мрежа от значения: женствен, мъжествен, мъж, жена, тяло, пол, биология, природа, култура, раса, класа, етническа принадлежност, идентичност, субектност, норма и т.н. Как да предадем на български език тази многопластовост? Най-лесно е да се откажем от вече въведения (макар и проблематичен) български еквивалент “род” и да използваме “пол”, “социо-пол”, “полово различие” и други по-разбираеми понятия, но тогава ще опростим и дори пропуснем интелектуалните и политически дебати, които текат в света през последните тридесет години. Според мен си струва да продължаваме родилните мъки на “рода” на български език, защото тук не става въпрос само за назоваване, а за един по-общ епистемологичен и политически проект, а именно – колкото повече използваме категорията “род” и атакуваме нейните традиционни бинарни норми, толкова по-малко валидни ще бъдат те с времето…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

WordPress.com.

Up ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d bloggers like this: