Учреждение на Българския женски съюз // Ляв Архив

Текст на Ляв Архив @leftistarchive | instagram.com/leftistarchive

Между 10-ти и 14-ти юли 1901-ва година се провежда учредителния конгрес на Българския женски съюз (БЖС). Целта на БЖС а “умствено и нравствено повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко едно отношение”, а за първа председателка е избрана Анна Карима – писателка, преводачка и публицистка.Освен нея в учредителния конгрес на БЖС участват още 26 жени, всяка от които представлява различно женско дружество. Сред съ-учредителките са са Вела Благоева, Кина Конова, Екатерина Каравелова, Юлия Маринова, Жени Божилова-Патева и Димитрана Иванова. Всички те са високообразовани журналистки, преподавателки, преводачки и активистки и участват активно в женското движение, но са разделени в убежденията си.

Още на учредителното събрание възниква спор, който ще се задълбочи в следващите години. Кина Конова и Вела Благоева защитават идеята, че БЖС трябва да бъде насочен към пролетарските маси, тъй като равноправието и социалистическата борба не могат да съществуват отделно. Другата страна в спора е оглавена от Анна Карима и Мария Джидрова, според които БЖС трябва да е безпартийна организация, обърната към жените от всички състловия. Това разногласие се задълбочава и през 1903-та година “левичарките” напускат съюза, тъй като той е вече предимно отдаден на благотворителност и просветителска дейност, а не на борбата за пълно политическо освобождение на жените. По-късно Анна Карима също напуска съюза и основава Съюза на напредничавите жени, който по-късно е кръстен “Равноправие”. През 1909-та година “равноправките” организират мащабна петиция до 19-тото Обикновено народно събрание, с която изискват пълните граждански и политически права на жените.

Първата световна и двете балкански войни също препъват политическа дейност на различните женски организации. След войните БЖС е възстановено и оглавено от юристката Димитрана Иванова. Докато тя ръководи БЖС, но и с помощта на “равноправките” на Анна Карима, широкото женско движение в страната постига редица успехи, сред които е и частичното избирателно право на жените, прието със законови промени през 1937-ма година. Пълни изборни права жените в България получават едва през 1945-та година.
На първата снимка са делегатките от един от конгресите на БЖС (неизвестна дата, преди 1946-та). На втората снимка е заглавната страница на вестник “Недоволната” от май 1931-ва, орган на Женския социалдемократически съюз – една от няколкото женски организации от периода.”

Източници
:”Програма Хоризонт се включи в световния 12 часов редакторски маратон на BBC и Wikipedia с информация за малко известен вестник от и за жени”: https://www.bnr.bg/horizont/post/100770028/programa-horizont-se-vkluchi-v-svetovnia-12-chasov-redaktorski-maraton-na-bbc-i-wikipedia-s-informacia-za-malko-izvesten-vestnik-ot-i-za-jeni

Снимки: 10-ти юли: първа снимка – Wikimedia Commons (физическият оригинал е от ДА “Архиви”), втора снимка – от сайта на БНР.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

WordPress.com.

Up ↑

Create your website at WordPress.com
Get started
%d bloggers like this: