Величка Янкова Настрадинова е българска музикантка, писателка и разказвачка на истории. Родена е на 26 април 1936 г. в Пловдив. Сестра е на популярната изпълнителка и композиторка Мария Нейкова. Завършва Софийската консерватория, специалност виолончело. Дълги години е преподавателка по камерна музика в Пловдивското средно музикално училище и артист-оркестрант в Пловдивската филхармония. Величка Настрадинова умира в старчески дом в Пловдив на 28 ноември 2020 г.
Величка Настрадинова е авторка на над 20 книги. Пише книги за деца и възрастни, които включват съвременни и исторически романи, научна фантастика, фентъзи и магически реализъм. След дебютната си книга „Дядо Пип” (1969), с която печели награда Пловдив, писателката публикува „Госпожица Вещицата” (1976), „Белите на доктор Беля” (1980), „Закриването на Америка” (1981), „Невероятната Марта” (1989, награда на СБП за най-добра детска книга), „Къдрави приказки” (1993), „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството” (1999), „25 приказки и половина” (2004, отново награда Пловдив), „33 приказки и половина“ (2009, награда за най-добра детска книга), „Песните на динозаврите” (2017). Получавала е няколко отличия за къса проза, а също и наградата „Гравитон“.
Макар да имат доста елементи на приказката, нейните разкази са изпълнени с психологически реализъм и автентичност на фантастичното. Но най-значимото постижение на Настрадинова са нейните изключително силни женски образи. Нейните героини са ярки самостоятелни жени, които не са зависими от мъжете. И докато Вещицата от „Госпожица Вещицата“ е учен, издигнал биотехнологиите си до ръба на божественото, то Марта Матева е оперна певица и артистка, която на пръв поглед изглежда съвсем реален съвременен човек. Всичко това обаче преди да започне да разговаря с котката си Маца Писанска и различни приказни, свръхестествени и извънземни същества.
Както пишат още от Човешката библиотека, Марта Матева е душевно могъща и щедра към целия свят личност, както може да бъде само абсолютно свободният човек. В нашия нефантастичен свят, оплетен в зависимости и несвободи, Величка Настрадинова е изградила художествено убедителен образ на действително свободния силен човек. Това е супергероинята Марта, която не бърка свободата с небрежност към другите, или силата с бруталността.
Цитати от разкази на Величка Настрадинова
„Времето е като водата – някъде има бързеи, другаде – водопади, водовъртежи… Цялата Вселена плава във Великата река на Времето. На нашата скромна планета точно над Бермудския триъгълник, Времето е образувало водовъртеж. Във водовъртежите е възможно пластовете вода да се смесят. Над Бермудския триъгълник се сливат пластовете на Времето и ние, Бъдещите, сме в състояние да ускорим или забавим някои събития, които са особено важни за нас.“
„Толкова недосънувани неща има по света, а аз си губя времето да стоя будна.“
„Всичко изгрява и залязва. От взрива на мъртвите звезди се раждат нови светове. Световете отглеждат живот, който със смъртта си поддържа новия живот. И всички видове и светове в крайна сметка са равни. Направени са от една и съща звездна маса.“
„…Думата вещица произлиза от вещина – умението да се справя с природните сили. Умение, далеч надхвърлящо възможностите на обикновените хора. А завистта поражда ненавист. В миналото изгаряли вещиците на клада. Щом някой пожелае да научи малко анатомия и посегне към тялото на мъртвородено дете – на кладата! Някой прави примитивни химични или физични опити – на кладата! Някой вижда в бъдещето – в огъня! Хората винаги пращат в огъня тия, които ги тласкат напред. Ленивите умове не могат да прозрат целите на тези, които крачат пред тях. Човешкият прогрес всъщност е дело на вещиците – на вещите, на знаещите хора. А прогресът, казват, е настоящето, само че с няколко години напред.“
„От прохождането [на доктор Беля] до трийсет и осмата му година биха могли да бъдат вписани в досието му около двеста и петдесет хиляди бели, което прави средно по двадесетина бели дневно.“
„– (…) Уважаеми господине, аз усещам как някъде в Аляска една старица плаче, защото е загубила последния си зъб! Когато подстригват храстите в Нова Зеландия, все едно че режат моите коси… а вие тук, до мен, ще ме убеждавате, че не сте жаден! Някога, когато бях много по-млада, знаех, че имам сила да внушавам, и се гордеех, че „предавам“ мислите и волята си, че мога да влияя. Доста по-късно разбрах, че това е себично, и почнах да се уча да „приемам“, да усещам и другите хора – радвах се на превъзходството си, докато не стигнах до горчивото заключение, че не аз съм най-ценният жител на планетата, че всеки човек е уникално произведение на природата и е достоен за възхищение – и след като малко се позамисли, Марта добави най-хлапашки: – Тая работа май не е много вярна, ама… хайде, от мен да мине. Нали е достатъчно, че не мисля само за себе си и ако не на всички, поне – на добрите хора… помагам. Все пак… съседи сме, на една планета живеем… И какво толкова казах, че сте се втренчили вие, четирима разумни мъже, та ме слушате? Яжте си и си пийте, пък аз ще ида да превържа онова дърво, дето Матьо го застреля вчера.“
„Новият свят, в който ще живеем, ще бъде по-прекрасен от Страната на изобилието. Когато станат богове, тези хора ще заповядат на Океана: „Върни това, което погълна!“. И Океанът ще се усмихне сговорчиво, и рибите ще изнесат върху люспите си образите на потъналите градове. Заоблени вълни ще шепнат забравена реч. Руси пуми ще дойдат да ближат отстъпчивостта на Океана, за да се упоят и забравят дъха на кръвта. Отраженията на кораби със зелени криле ще бъдат претоварени от златен прах, бисери, скъпоценни пера, мед, пипер, листа от чипилин, плодове на тамаринд, айоте и папайо, кожи, звънтящи глинени съдове, маски, бяла царевица, облекла, тютюн, викове на продавачи и шипове на виолетови звезди… Ще се разнесе мирис на смола и див анасон, крясък на папагали и оранжеви чапли… Оградите пред дворците на Слънцето ще се разсипят в сияещи зърна… и хората, които стават богове, ще запалят светилниците си с фитили от косите на Слънцето, за да разнесат блясъка на Разума, Смелостта и Любовта из ленивия мрак на Небето. Защото в Свещените книги е писано: „Аз рекох: богове сте“. И не може да се наруши Писанието.“
Другите за Величка Настрадинова
„Величка Настрадинова е мъдрец – от Далечния Изток; или магьосница – от друг свят (от бъдещето на нашия?). Историите ѝ ме упойват – тъй мелодични са. И ме пробуждат – тъй размислящи са.“
“Величка няма биологични деца. Само духовни: мен и всеки от нас, който усеща отпечатъка на нейните истории (на нейната Марта) в ъгълчето на усмивката си, когато дойде време да взема важни решения или да види света от нов ъгъл. Величка няма дете – и същевременно има толкова много…”
– Калин Ненов от Човешката библиотека
„Певицата Марта Матева и писателят Матьо Матев, при първа среща с тях на страниците на книгата, създават впечатлението, че са съвсем обикновено, направо „средно статистическо” (ама че забавно клише) семейство. Спорят помежду си, проявяват по мъничко ревност, без да задълбават в подробности и да стигат до разправа помежду си. Семейството има деца, прислужница и котка (още по-средно и още по-статистическо става семейството) и всичко можеше да заприлича на сапунена опера, ако в един момент котката с великолепното име Маца Писанска не проговаря. И то не едносрично или почти нечленоразделно, а съвсем ясно и дори с лек философски уклон. Първоначално семейството се самозаблуждава, както всеки път, когато човек решава да си направи някакви изводи за котките, че Маца повтаря думи от техен спор, но скоро ще научат, че според нея тя е господарката и по-скоро тя движи нещата. До тук, добре, ще си кажете. Ето, дори аз, пишещата тези редове, твърдя, че моят котарак казва „ма-ма”. Ако продължа да се вманиачавам, мога и други думи да му припиша. Обаче! Обаче в живота на Марта, съответно и на семейството ѝ, и на котката, нахлува цяла армия от свръхестествени същества, като започнете от извънземни, минете през чортелеци (палави демонични духчета) и ученолюбиво таласъмче и стигнете до какви ли не измислени, но живо обрисувани създания. Марта води своя собствена „спасителна операция” в чест на човечеството и докато в началото само пет-шест човека и няколкото читатели на съпруга, запознати с творчеството му, подозират за тази операция, то певицата съвсем не се отказва от водещото в своята природа, а именно да добротворства.”
– Из ревю на книгата „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“
„В „Невероятната Марта“ има какво ли не: и проблема за контакта, разположен върху територията на известната приказка на Шарл Перо „Котаракът с чизми“, в разказа „Подаръци и благодарности“, и идеята за коригиране и направляване на човешката история чрез намеса от бъдещето в „Бялата бездна“ и перспективата за евентуална среща на човечеството с представители на враждебна цивилизация в „Благонравните“, и възможността за материализиране на мечтите в „Момиче от сняг“. И всичко това, обагрено от мекия лиричен хумор, от заразяващата жизненост и доброта на оперната певица Марта Матева, надарена със странната способност да участвува в чужди сънища, да излиза невредима от какви ли не ситуации, да раздава своята енергия на хора и дървета, облагородявайки ги със своята чистота и хуманност… Марта Матева играе своите роли на сцената на времето и пространството, появявайки се ту като „Света Маргарита“ пред Жана д’Арк в разказа „Бялата бездна“, ту като „Доня Марта“ в средновековна Испания в разказа „Романс за Леонардо“, влюбена и неповторима, непредвидима като мисъл и поведение, жадна за чудеса и пътешествия към Великото Неизвестно.
Величка Настрадинова притежава дарбата да пише увлекателно, да насища своите разкази с интересни философски идеи, да изгражда пред нас умни, запомнящи се герои… Те са способни да съживят едно умряло дръвче в „Песничка от славянски автор“ или да ни напомнят още веднъж, че „към великите дела подтиква любовта, а не омразата“ („Бялата бездна“), че само доброто ражда добро…
„Невероятната Марта“ е една умна, майсторски написана книга с много находки, убедителни и въздействуващи, с много странни светове и идеи; една книга, която още веднъж доказва творческите възможности на своята авторка.“
– Из послеслов към книгата „Невероятната Марта“ от Любомир Пеевски
Награди и признания:
1969 г. – Трета награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Репите на Краконощ“
1989 г. – Сборникът „Невероятната Марта“ е обявен за най-добра детско-юношеска книга на годината
1992 г. – Награда „Гравитон“
2004 г. – Втора награда в конкурса „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ за разказа „Евридика“
2010 г. – Награда за най-добра детска книга за 2009 г. за книгата “33 приказки и половина”
Източници:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/Величка_Настрадинова
Bibliofem 
Leave a comment